За и против сватбите

Като цяло съм „за” против сватбите. Но, разбира се, това е крайно мнение, така че за да ви покажа, че и аз съм човек, ще разгледам и двете страни на медала. Особено в случай, че се окажа „за”, а кандидатът за сърцето ми (и имота ми) вземе, че замине внезапно за Бермудския триъгълник или бъде погълнат от червейна дупка преди да направи това, което ще прочетете след малко.

 

Но първо – защо не обичам сватбите

За начало – живеем в България. В България има хора (не хора като човеци, а хорА като ръченици!). Всеки знае, че мога да понеса не повече от 10 минути дунавско хоро, 2 минути и половина право хоро, 1 минута „Даньова мама” (началото на орнаментиката, а текста не искам и да коментирам, защото идеите, заложени в него са в дъното на перманентния балкански едипов комплекс у бг мачовците, зародил се в Тракийската низина, разпрострял се из Дунавската равнина и разпръснал се изцяло и навред из шопската степ) и минус 30 секунди „Дафинка болна легнала” (и всякакви болни, умиращи и страдащи по майките си либета и либрета). Разбира се, авторски парчета като „Бяла роза” се толерират, но само в компанията на пияни носорози, закичили китки по муцуните си, когато вие сте още по-пияни от тях и докато пеете, едновременно с това играете на дартс и гоните малки маймунки нагоре по пальмата.

 

Второ – на сватбите обикновено има роднини. Ще кажете – разбира се, нали затова са сватбите – да се покажеш пред роднините, да зарадваш старата си леля… Повечето булки обичат да чуват как им пожелават бебета, послушен мъж и последен модел плазма. Човешко е, да, кой не иска плазма! Само че аз искам еднопосочен билет за Таити и бутилка мартини за из път…

 

Трето – има ритуали. Има ритуална зала, ритуална леличка, която чете с ритуален глас, ритуални пръстени, ритуално настъпване, питка, кокошка, шампанско и счупени чаши. Май има и менче. Да, ще кажете, но в днешно време можете да си направите ритуалите както искате, може и да не ги правите. Честно казано, аз не съм изцяло против традицията. На мен, например, винаги ми е харесвала първата брачна нощ, така че можем да докараме гола ритуална таитянка да ни венчае в спалнята, докато сме си полегнали, а дрескодът за присъстващите ще бъде съставен предимно от нощни шапчици.

 

Какво ми харесва в сватбите

Предложението – ако има елемент на изненада. Например:

• на опашка за сладолед,
• докато ровите във фейсбук профила на бившия си любовник,
• по време на презентация, на която говорите за важността на трифтонгите в староанглийската фонетична система,
• под душа, докато се епилирате,
• докато лепите домашен свещник, завещан от прадядо ви по майчина линия, с лепило „Капчица”….

Много е важно да има контраст. Ако получите предложение от любимия (който за да ви изненада още повече, може да е напълно непознат!) в супермаркета, докато разглеждате бебешки памперси, това не е романтика – това е практицизъм. Ако предложението дойде пред магазин „Тифани”, докато ви капят лигите по пищен венчален пръстен с розов диамант и бяло злато, хванете ръката на любимия и кажете „Не би ли било добре, ако…” и хитро го оставите да довърши, това също не е романтика. Това е подло, конспиративно, изумително хитро и подвеждащо горкия младеж деяние. Затова най-добрите предложения се правят така, че да изглеждат героично, тоест с контраст. И от мъжете.

 

Тъй като съм широко скроена душа, вместо пръстен приемам и:

• новичък лаптоп („Любима моя, нека се венчаем! Аз заминавам, но този лаптоп може да ни свързва чрез скайп, фалшиви профили в сайтове за запознанства, където ще се запознаем отново и късни филми за възрастни, на които ще си спомняме един за друг…”)
• окюлеле или гиталеле („Ми корасон! Подарявам ти тази китарка, защото ръцете ти са малки, но игриви. Нека се оженим! Няма да плащаме за музиканти, ще свириш ти!”)
• планински бегач („Ако успееш да ме изпревариш нагоре по ей тоя баир, ще ти подаря ей тва колело вместо венчален пръстен!”)…

 

 

А ето и как протича Моята сватба

 

Мястото – пустинен остров,

Свидетели – голи таитянки, таитяни и представители на местната фауна,

Приятели – разбират пост фактум от загадъчна снимка във фейсбук, на която се вижда булката, част от младоженеца, който е захапал маймуна, която краде сватбена пияна папая,

Роднини – под формата на бутилки сухо мартини и прясно кристализирала мастика,

Облекла на младоженците – естествени, кожени, с цвят телесен,

Ритуална леличка – двойник на Елвис Пресли.

 

Чува се джазова музичка, боса нова и избрани класически арии (по желание на живо или в краен случай от лаптоп, свързан с колонки, закрепени на близката пальма).

Кетъринг – манго, папая и печено прасенце, което ритуално се разкъсва със зъби от булката (тоест мен).

 

Вричането става пред Елвис Пресли, който говори само местен диалект на племето пападжуки, но за сметка на това танцува прекрасно брейк и обожава сирене пармеджано. След изричане на личните ни обещания един към друг, с любимия се бухаме в Океана, хванати за ръце, а по-късно сме набодени от морски таралежи и нащипани от раци. Вечерта завършва с релаксиращ масаж, замеряне с пияна папая и празничен спор кой да се покани за първата брачна нощ – голата таитянка, която подавайки печеното прасенце на булката, хвърли двусмислен поглед в оставащите няколко секунди ергенлък на младоженеца, или Елвис…